Из интригуващите Срещи с Буров на Михаил Топалов-Памукчиев (Андрей Ляпчев

 Из завладяващите „ Срещи с Буров ” на Михаил Топалов-Памукчиев

(Андрей Ляпчев и Атанас Буров)

Тя по този начин става, господин Памукчиев – без сирище капитал не се прави. Трябва да вземеш отнякъде заем, зестра, капитал. Без капитал няма разцвет. Това нещо, който го разбере – успява. Който счита да натъртва на лозунги, на мускули – дупе го лъже. Няма да успее.

Ние на 9 юни 1923 година намалихме с 60 на 100 налозите и спечелихме занаятчиите за Сговора. Намалихме с 40 на 100 задълженията на селяните – и ги спечелихме. Дадохме по 25 на 100 нарастване на заплатите на военните и по 15 на 100 нарастване на заплатите на служителите – и тях спечелихме. Дадохме, а не взехме. И всяка нова власт, господин Памукчиев, би трябвало първо да даде. Не очаквания, не голи обещания, а нещо на ръка, нещо в кесията, нещо на софрата. Която и да е власт, с цел да остане на власт, би трябвало да облекчава налозите и да дава по-сита трапеза.

Защото човек мисли освен с мозъка си, той мисли и с корема си.

Умът може да се залъже – с обещания, с очаквания, с някакви суетни мечти. Стомахът, не. Стомахът не се лъже. Ние, Сговорът, на 10 юни 1923 година създадохме първия в България психически комитет за изследване на националната логика на психиката, за мислите и възприятията на народа. И по-късно го пришихме на щат към Свободния университет. Знаеш го, на улица „ Раковски “, зад хотел КООП…

– Какво съставлява той, господин Буров? Не съм осведомен с него и с неговата история.

– Ще ти обясня, само че да довърша мисълта си. Ти доста бързаш.

– Това съм го чувал доста пъти – „ свободен университет “, само че не знам какво е.

– Това е най-умното измислено нещо в България. Това е по този начин наречения на Запад мениджмънт, школа за подготовка на икономически дейци – финансисти, банкери, търговци, фабриканти, счетоводители на компании, касиери на компании, деловодители и всевъзможни други служители, само че на банки, компании или сдружения със стопанска тенденция. Той не готви учители за комерсиалните гимназии, не. Той готви единствено икономически дейци – поне по този начин стартира. Там се учи, по памет го споделям, търговия, международна търговия, наша, вътрешна, българска търговия, комерсиално разузнаване, комерсиално контраразузнаване, финанси, стопанска система, политика, политическа спестовност, логика на психиката на търговеца, логика на психиката на занаятчията, логика на психиката на фабриканта, логика на психиката на клиента, логика на психиката на банкера и на банковия магистър, логика на психиката на мъжа-спестовник, логика на психиката на жената-спестовница.

Изучават се още факултативно и постоянно: душeвност на крадеца; душeвност на измамника; обществено и битово устройство на държавата; обществено напрежение пред криза; що е криза; стопанска, политическа, обществена криза; битка с незаконния свят във висините (босовете); битка с незаконния свят в низините; Интерпол и неговата организация в света; банково разузнаване на висше и нисше ниво; клюки и подставени лица в банките; разоренията в света – от какво са провокирани те; признаци на рецесията – стопанска, политическа; ограничения, контраразузнаване в банковия елит; навлизане в фамилиите на банкери, фабриканти, сватовете и прочие

Ето това са практични неща, които един управител, или уредник на банковото разузнаване би трябвало да знае, с цел да умее да се ориентира. Защото, сред нас казано, господин Памукчиев, без да смъкваме ореола на отца Свети Климент Охридски от Алма Матер, нашият университет фабрикува безпомощни преподаватели, а не учители на живота. Той изкарва учители, за нищо негодни, или годни единствено за чиновници-учители. Ние в Свободния университет подготвяхме хора, които да печелят пари и доверие в света. Да знаят по какъв начин да се държат на масата на договарянията, в кабарето, в бирхалето, в ресторанта. Да знаят да ядат чисто, красиво.

Българинът като седне на непозната софра, лапа, набива като дракон и не мисли, че с това пада в очите на своя сътрудник. Да седнеш на масата и да гледаш да излапаш всичко, да не остане нищо след тебе – това е ужасна, отвратителна линия, господин Памукчиев. Аз постоянно съм канил на трапеза всеки човек, който желая да опозная. Аз го следя по какъв начин яде, по какъв начин пие, по какъв начин се държи, какво приказва, какво скрива като приказва. Имах две особено непокътнати маси за клиенти и посетители: едната в ресторант „ Ариана “, в езерото на Борисовата градина, а другата маса – в грандхотел „ България “ или в „ Юнион клуб “.

...

* Юнион клуб – дипломатически клуб в София, на улица „ Вълкович “, против Българската земеделска и кооперативна банка и дома на Иван Вазов, на улица „ Раковски “. Влизало се е единствено с карта-пропуск, и човек е можел да води единствено един посетител. Бакшишите са били неразрешени. Подкупите, обаче, не. Разузнаването там е работело на огромни обороти.

От: „ Срещи с Буров ” на Михаил Топалов-Памукчиев, ИК„ Интерпрес 67 “
Снимка: Андрей Ляпчев и Атанас Буров, bg.m.wikipedia.org